5 mar 2019, 11:12

Сан Стефано

  Poesía » Otra
692 6 17

Дошъл бе денят! 

Оставил е нощите

в окопите

замръзнали солдатски тела

край Плевен и Шипка

още се чуваха воплите

в устата на живите

ехтеше "Ура".

Там на върха

чернеят гробовете

на опълченците

с очите отворени "За свобода"

по друмища робски

ехо от оковите

и детския писък,

еничарския "дан на кръвта".

Сан стефано!

Граф Игнатиев,на картата

слага дланта:

"Такава ще бъде България!

Свободна православна страна.

Подпишете!

Тоз Манифест

да стане съдба!"

Колко години?

Възход и падения.

Но България все оцеля!

 

Март, 2019г

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...