30 may 2005, 12:34

Сбогом

  Poesía
1.3K 0 4

Сбогом любов!
Сбогом прошепнах
и назад не погледнах.

Не искай от суха река
вода да гребеш!
Не искай
от изгоряла душа
въглен горещ!
Не търси
от гнило дърво
плодове,
сред пустиня море.

Твоят замък сив и студен
зимното слънце
не сгрява.
Не върви все
подир мен
трябва ти
огън, жарава.
В опустошена душа
не ще намериш искра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е, и то много, ама защо краят го разваля?!Поне за мен е така, аз така го чувствам
  • Стиха ти ме стисна за гърлото, Галя . Но, знай - винаги има надежда и винаги нещо остава... за следващия път!
  • Усмивка и от мен Не унивай!
  • Защо си толкова тъжна Галунче???Толкова познато ми е всичко,че и мен натъжаваш...Пращам ти една усмивка!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...