Сбогом
Някога обичах аз един човек,
на него дадох си живота,
душата на дявола продадох,
дори и в ада горях...
Слепите очи отворих
и лъжата в него аз видях.
Сърцето ранено за кой ли път,
предадено, сломено
плаче и плаче в мен...
Защо той бе приказка прекрасна
а сега - тъй ужасна?
Гледам неговото лице
и милвам пак с нежни ръце.
Има ли душа?
Знае ли какво е любовта?
Аз му я показах,
но той с болка ми отвърна
и пред мен другата прегърна.
Сега тя е щастлива,
има любовта му,
а той - с усмивка на лицето,
но няма го, няма го в него сърцето...
Някога той бе за мен миг споделен,
а сега спомен е далечен и така студен.
По своя път вървя сама,
няма го, и никога няма да ми върне любовта
В прегръдките на самотата
плащам за своята вина.
Виновна съм аз, че дарих го с нежност и страст,
а той дари ме с мрак.
Сбогом моя любов,
сбогом завинаги...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анита РаНгелОва Todos los derechos reservados
