3 feb 2007, 1:48

Сбогом и Добре дошъл

  Poesía
1.5K 0 3
Здравей отново, приятелю далечен,
Ти за мене беше първото момче
Последно Сбогом, господарю безсърдечен
Благодаря ти, че върна ми ключа от моето сърце

С тези погледи дълбоко-празни,
Като недовършен стихоплет
Нека заличим думите омразни
И да си пожелаем занапред повече късмет

Любовта ни беше истинска, лъжовна
Една любов гореща с пламък сив
Аз бях малка и гальовна,
А ти мил и горделив

Оттук нататък пътят ни поема
Аз на север, ти - на юг
Сега друг мястото ти ще заема
Ти ще тръгнеш, аз оставам тук

И дните бързо ще минават
И друг целувките ще заличи
Красиви сънища спомените украсяват,
А тя ще търси себе си в твоите очи

Аз никога не ще забравя
Как гледах те, как милваше ме ти
Този спомен завинаги в мен остава,
Но този път не е болезнено, нали?

Защо да мразим? Та нали си подарихме
Късчета откраднати мечти
Твърде бързо от чашата с лъжи отпихме,
Но простено е: бяхме много млади - аз и ти

Сбогом, бъди щастлив! Благодаря,
Че показа ми и ад, и рай ведно
Сега на него подарявам си съня
Обещавам много да обичам,
Без да питам аз “Защо?”

Сбогом, оставям те сега,
Но ти винаги ще бъдеш част от мен
Признавам, понякога ще ми липсваш в нощта,
Но с неговия лик ще посрещам следващия ден

Таз игра завърши с равенство, нали?
Единствен този миг остава
Няма повече въпроси и сълзи,
Съдбата нови карти тепърва ще раздава

...Така говореше му тя в тъмнината
звезди се раждаха на мрачен небосвод
и затвори тя на старата любов вратата,
а пред нея усмихваше се новият живот...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...