Ръцете ти ме търсиха –
изпод завивките.
Хладни, но истински.
Очите жадно ме обгръщаха
във тъмнината.
Докосваше ме плахо,
устните ти искаха да кажат нещо,
но… вместо това ме целунаха само.
А питам се – аз бях ли на земята?!
Като че… не бях до теб,
не чувах, и не виждах,
бях някъде в пространството -
нечуваща, невиждаща…
Върни ме на земята!
Ръцете ми те търсиха – намериха те
в тъмнината,
докосваха те, хладни…
По тялото ти - като че пълзяха…
Бавно.
Очите си не смеех да отворя -
затворих ги, за да те виждам
в ореол от светлина.
Непридвидимо сбъдване…
на моите очаквания.
Не казвай нищо - замълчи…
Бавно отвори очи и ме изпий -
като горчива чаша.
Знам, че… виното горчи…
Но миговете с теб са сладки.
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА, ОТКРОВЕНЦИ!
ЗДРАВЕ И КЪСМЕТ НА ВСИЧКИ!
© Нели Todos los derechos reservados
Честита да е и за теб Новата Година, Нелка!