Сестри

Аз и Самотата,
отново сме си двете.
Цигара палим в тишината
и скриваме сълзите.

Аз и Самотата
отново будни сме в нощта
и бди над нас Луната,
гледа ни безмълвна тя.

Дали и тя - Луната,
търси някого и не може да заспи
и затова сега е с мен и Самотата,
тук - далеч от хорските очи?

Да, бди за някого Луната -
за любовта далеч из чуждите земи
и едва с идването на зората,
сломена, ляга тя да спи.

Селена, с теб споделям Самотата,
ние трите сме сестри -
вечно заедно в тъгата
и в безмилостните спомени.

И тази нощ не ще заспим,
в утрото е нашето спасение,
ала часовникът неумолим
ще ни събира пак за нашето бдение...

19.06.2009г.