Сгреших ли???

Сгреших ли???

Сгреших ли, че ти казах?

Сгреших ли, че те обичам?

Дали ще ми простиш,

или ще продължиш да ме виниш?

Сгреших ли, че ти признах аз?

Грешна ли съм ,че те обичам без власт?

Всеки път щом ме погледнеш,

имам чувството,  че те загубих

дори и само като приятел.

Сгреших ли, че го изкрещях на глас,

че те обичам аз без власт?

Грешна ли съм, че търся утеха в друг,

че осъзнавам, че твоят път е друг

и нямам място определено в твоя свят?

Не мога ли поне да те обичам,

дори и ти да не изпитваш същото към мен?

Сгреших ли, ми кажи ти,

че те обичам, но не и ти?

Всяка нощ чувам твоя глас,

да ми викаш тайно със страст.

Защо те занимавам, щом знам,

че няма да те имам.

Без глас съм вече аз

и нямам мира нито ден и час.

Сгреших ли, че исках да съм твоя

и че искам моя живот да споделя с твоя?

Търся те и не знам защо,

не знам защо те обичам толкова силно!

Сгреших ли, че си открих чувствата?

Сгреших ли, че сърцето ми ти принадлежи

и не мога да ти го дам, защото ти не ме обичаш

и не искаш да си с мен!

Явно съм сгрешила и за това сега

не мога да съм с теб свободна.

Явно съм сгрешила, че те обичам,

а сега без теб умирам!

P.S. В мига, в който те видях, си казах, че няма да те имам и сега осъзнавам, че е така, но не мисля да си убивам чувствата. В мига, когато те видях, загубих всичко и да ти кажа - не съжалявам, че те обичам. Само съжалявам, че можех да те имам, но те изпуснах. Сега искам да умра, но съм твоя, ако се върнеш при мен, преди да дойде ден, в който друг ще е до мен!!!