Ш Е Х Е Р Е З А Д А
Омайни приказни нощи;
тайнствен въздух,
пропит
с благоуханията
на нощта...
На своя шейх
в нозете,
сладкопойно
нощ след нощ
приказки за него
тя разказва...
Шехерезада...
Ръцете й -
два бели извора,
разделят завесата
на косите
и очите й плениха
душата му.
Сърцето му се
разлюля до безпаметност -
нагоре, надолу -
високо, високо
в небето
и чак до
бездънните пропасти
земни...
Шехерезада...
Аз, великият шейх
Шехриар,
забравил всичко -
и богатства,
и пагубна страст,
пленник на душата ти,
в краката ти роб съм.
Щастлив до безумие
искам да съм -
пиейки жива вода
от устните ти,
галейки гърдите ти
през топлата коприна
на косите ти...
Шехерезада,
колко много те обичам!
Твоето тяло е обвивка
на душата ти.
И аз знам защо е скрита -
ако светлинато й бе видима, то
слънцето ще се помрачи!...
Потокът, който тече
и се слива с реката,
това е любовта ми,
която се е устремила към теб.
Шехерезада...
На своя шейх в нозете,
сладкопойно
нощ след нощ
приказки за него
тя разказва.
Омайни приказни нощи;
тайнствен въздух,
пропит
с благоуханията
на любовта...
© Лиляна Стойчева Todos los derechos reservados