Да бъда с теб понякога е трудно
и сбирам под очите топлина –
да сгрея непремерените думи,
преди да се разплискат като кал.
По-лесно е да гледаме назад,
далечни като ледник и пустиня,
да търсим лесна обич в този свят,
където кой ли е заслужил да я има?
Завръщаш се в сърцето ми по спомен.
Не се присмивай – идва есента.
Заменям лятото за дом и шепа огън
и ще ги търся само в твоята душа.
© Елена Биларева Todos los derechos reservados