Шепа пръст
Създаде ме светът от шепа пръст
и хвърли ме под дъжд, да се размекна.
Такъв, навярно, бил е моят кръст -
на кал да се превръщам, а да светя.
Порой ме къпа, слънце ме горя,
достигах до разпад и до желязо
и пласт след пласт, смалявах се сама,
събличах клетви, драми и омрази.
Над мен небето плака и трещя,
вода отнесе всичко - дрехи, кожа
и се облещи гола същността,
в почуда, че изглежда, всичко може.
На прах и пепел стори ме светът,
но обич подари ми, за да светя.
Останах просто късче земна плът -
онази пръст, в която никне цвете.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
