Шепот
ужасни истории за бъдеща власт...
Колкото и далеч да си сгушен зад розова мъгла,
толкова сигурен се чувстваш пред огледалното аз.
Усещаш в сърцето си, че злото никога не спи,
ала розите подреждат се в определен час.
Полъх от нощна хлад
нежно прегръща цветна душа.
Порив на студения град
преражда спомен в горчива тъга...
Шепот от бисери сред черни перли
потапя небето в сивота
и единствената светлина
е искрица, намерила пукнатини в отражението – побелели
Любопитно ми е да гледам мъката в очите си.
Смешно рисувам по стъклото между теб и мен.
Вълнуващо звучи да изтрия сълзите си.
По лицето ми чете се – ти си съкрушен...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Слава Todos los derechos reservados