Сладък глас шепне в захлас
ужасни истории за бъдеща власт...
Колкото и далеч да си сгушен зад розова мъгла,
толкова сигурен се чувстваш пред огледалното аз.
Усещаш в сърцето си, че злото никога не спи,
ала розите подреждат се в определен час.
Полъх от нощна хлад
нежно прегръща цветна душа.
Порив на студения град
преражда спомен в горчива тъга...
Шепот от бисери сред черни перли
потапя небето в сивота ...