Сладък глас шепне в захлас
ужасни истории за бъдеща власт...

Колкото и далеч да си сгушен зад розова мъгла,
толкова сигурен се чувстваш пред огледалното аз.
Усещаш в сърцето си, че злото никога не спи,
ала розите подреждат се в определен час.

Полъх от нощна хлад
нежно прегръща цветна душа.
Порив на студения град
преражда спомен в горчива тъга...

Шепот от бисери сред черни перли
потапя небето в сивота
и единствената светлина
е искрица, намерила пукнатини в отражението – побелели

Любопитно ми е да гледам мъката в очите си.
Смешно рисувам по стъклото между теб и мен.
Вълнуващо звучи да изтрия сълзите си.
По лицето ми чете се – ти си съкрушен...