25 feb 2015, 23:30

Шепоти 

  Poesía
303 0 0

 

 

 

Долових някакъв шепот до мен,

като хрип на дете в майчина пазва,

не успях да го чуя добре - дали бе

от вихрещия сърцето ми вятър

или шум на ронени от айсберг ледове...

 

Потръпнах, отдавна не чул гласове

на отнесли ме със себе си хора,

все шепнещи с изгарящ рефрен -

душата е вечна, само изчакай, ще дойдем...

Ех, светъл мой ден... 

                                           в зима отронен...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??