Шепоти

25 feb 2015, 23:30

Poesía

262 0 0

Долових някакъв шепот до мен,

като хрип на дете в майчина пазва,

не успях да го чуя добре - дали бе

от вихрещия сърцето ми вятър

или шум на ронени от айсберг ледове...

Потръпнах, отдавна не чул гласове

на отнесли ме със себе си хора,

все шепнещи с изгарящ рефрен -

душата е вечна, само изчакай, ще дойдем...

Ех, светъл мой ден...

в зима отронен...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.