28 may 2018, 1:47

Щастие

  Poesía
483 0 0

С цигара в устата

С кафето в ръката

Започвам нов куплет

Свързан с мойта мизерия

И моя гнет

 

Но стига с тея депресивни мелодрами

Защото и на плеба започна да му се гади

Нека веднъж възхваля щастието и красотата

Поради това че възбуждат в хората човещината

 

За мен щастието е книгата,цигарата и самотата

А красотата е в малките детайли

Аромата на кафе

Възбуждащо мойте сетива

Неща без който

Може и ден да не понеса

 

Колкото  и да искам света

Да е само мрак и самота

Трябва той да има и лъч светлина

Който смаже твойта криза

И твоя гнет

 

 

Изглежда за хората щастието се намира

В нечий красиви,дълбоки като пещери очи

И прекрасна усмивка сияеща

която да разбива стените

на техният собствен  мрачен свят

 

Заради тез неща

Да забравиш за всичко

Дали за пари,дали за слава

Да знаеш че някой те чака

Това е най-голямата отплата

 

И може би накрая ще умреш щастлив

Знаещ че нечий ден си озарил

И си го убедил че си струва да живее

Въпреки че и ти знаеш че това е бреме

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Ганев Todos los derechos reservados

надявам се да е добро за вас

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...