30 jul 2006, 8:33

Ще можеш ли?

  Poesía
1.2K 0 10

Искаш ли да бъдеш красотата ми?
Трябва ти причина за това -
да разбереш какво е във душата ми.

Ще сътворя от нищото емоция,
ще пожелая да си дръзко влюбен.
Ще те боли от моето докосване,
докато почувстваш се изгубен...
Ще те намеря аз, сред безграничното,
ще моделирам разтопеното ти тяло.
Искаш ли причина? Неприлична е,
не знам готов ли си СЕГА да ме познаеш?
Да се гърчиш, като восък във ръцете ми,
да се увивам с теб, при всичко невъзможно
и там, където свършват световете ни,
да срещнем свойта противоположност?
ДА влвзеш в мен, да искам да избягам,
да ме откраднеш, без да те очаквам?
Да ме накажеш, за това, че те отлагам,
безумно искайки със теб да сме еднакви...


Ако ти си като мен, не трябва,
причина за да ме разбираш.
Ще бъдеш дързък, аз ще бъда влюбена.
Сега, когато срещна се с душата ми,
когато аз умирам, ще умираш...
Ще успееш ли да бъдеш красотата ми?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мойра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...Ако ти си като мен, не трябва,
    причина за да ме разбираш. ... !!!

    !!!
    !!!
  • Благодаря Ви за прекрасните коментари. Правите ме НЕВЕРОЯТНО щастлива!!!
  • Прекрасно!Браво!Хенри
  • Голямо предизвикателство е душата ти, Мойра! Поздравления за хубавия стих!
  • "Неприлично" хубаво. Браво, много силен стих, Мойра.

    Ще те намеря аз, сред безграничното,
    ще моделирам разтопеното ти тяло.
    Искаш ли причина? Неприлична е,
    не знам готов ли си СЕГА да ме познаеш?

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...