Ще остана за теб звезда,
будеща те нощем от виновния ти сън
със чиста красота,
ще остана за теб недостижима
звездите тъй желани са
защото са далече.
И само в спомените ти до тебе
ще притихвам кротко
пак ,отново и отново...,
за да стопля с обич и най-студената нощ.
И ти окаян във леглото
сам,без мощ
към мен отново ще пътуваш,
ще трепериш , ще ме целуваш
буден даже  пак ще ме сънуваш.
Ще проклинаш любовта,ще страдаш,
вината на мене ще даваш.
А моята вина коя е?
Че обичах теб повече от себе си даже,
а ти ме предаде.