11 sept 2008, 23:31

Ще престанеме ли да сънуваме...

  Poesía
818 0 2

Ще престанеме ли да сънуваме,

че сме с теб един до друг,

и   целувки жадни и бленувани

с обич с теб да си дариме!!!

 

Очи, изпълнени с любов,

устни чувствени и топли,

прегръдки, пълни с нежен зов,

ръце, даряващи ни сладост, болка... вопли!!!

 

По-силно е от нас, нали,

защо така се случва???

Обичам те и ти кажи

как неосъщественото боли... боли!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...