Ще продължа
Всичко ти дадох от себе си, всичко.
Дадох ти моите сили и мойте мечти,
взе ми ги, а за мене остана единствено нищото,
шепа спомени и няколко сухи сълзи.
И какво от това? Пак ще събирам парчетата,
пак ще сглобявам и пак ще лепя,
пак ще намеря сили и смисъл
да се изправя и да продължа.
Беше се превърнал в моя пътека,
бях безока за друго, взирах се само във тебе,
но спомни си, сам ти ми каза,
че нищо не е вечно, че всичко си има своето време.
С време е, прав си.
Няма вечно да се раздирам от болка.
Че да не си единствен на тая земя?
Има друго, освен теб, в което да намеря смисъл,
да се изправя и да продължа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Магдалена Стоянова Todos los derechos reservados
