...с непокорен повей в примката,
в ръжта и билето горчиво.
С барут. И накрая – в снимката,
до гнилото от век бесило.
Ще лепна в тихите пътеки
без име, спомен, земнотия.
И без последните си дрехи
ще къ́лна в бяла орисия.
Ще бъда... Знам, че ще прегърна
глътката сълза до някой хълм –
в безименна река да върна
пак Живота! В изгрев. Или в гръм.