Ще си отиде някой ден,
от тебе Пролетта.
И облаците
ще напълнят
небесата...
С юмруци ще зачука,
по стъклата
Есента,
за теб ще секнат
чудесата!
Не вярвай в нищото,
това е твоя сетен ден...
Ще хлопне подир теб,
към нищото
вратата,
това е край
неотменим,
и твоя стен ден...
А може би,
това не зная,
е път отново
на Душата!?
© Христо Славов Todos los derechos reservados