Ще съм тук, каквото и да става.

Даже и да ме подминеш ти.

Ще съм тук,завинаги оставам.

Даже и да заболи.

Ще ме имаш и да не ме искаш.

Ще помагам на всяка цена.

Пък дори и друга да обичаш,

аз ще ти подам ръка.

Ще ме има,даже да не виждаш,

ще ти давам,знам,че не разбра.

Всичко ще ти давам,да завиждат,

че за теб се грижи любовта.

Ще ме има - вчера,днес и утре,

ще ме има. Просто е съдба.

Па макар и да не знаеш,че отвътре

бавно и по малко се руша.

Тук съм. Ето ме. О,знам не виждаш.

Все пак да си знаеш и така.

Ще съм тук, каквото и да става.

Всеки миг съм тук и на ръба.

Ти държиш ме само да не падна,

твоята невидима ръка.

Без да правиш нищо,пак се хванах

с нокти за невидима снага.

А така тежи ми всичко... Боже!

Само ако знаеше това?

Как в живота ми ми се наложи - 

къщички от карти да градя.

Нищо още,нищичко не знаеш.

Нямаш си идея даже ти.

Как съдбата може да накаже

и от обич как е да боли.

Но съм тук де. Няма да си ида.

Ти прави с мен каквото щеш.

Знам,не си способен на обида,

нито пък и да ме предадеш.

Ще съм тук. А знаеш ли,не знаеш?

Все е тая,свикнах с това.

Няма да е днес,но ще узнаеш

някога какво е любовта.