Не съм поглеждал скоро към деня ти
и може би затуй не съм разбрал,
че тайно влизаш в него много пъти
и пишеш онзи стих - недоживял...
... да види как - край твоите пътеки
разцъфват само влюбени цветя
и тихичко по мислите им леки
разплитат се - две слънчеви петна.
... да види, че в небето ти отново
рисува с устни вятър озарен
от образа на топлото му слово...
... а после с дъх рисува върху мен...
Не съм поглеждал скоро... ще те чакам
да видиш в мен отново онзи мъж,
без който - с милост идва самотата
и с нежност те превръща... в топъл дъжд...
© Чавдар Todos los derechos reservados