Ти мислиш ли, че и сама не знам,
че хич не струват моите писания,
но трябва данък някакъв да дам,
на Егото ми с Висше наказание.
Чак толкова неписмена не съм,
чак толкоз самовлюбена – едва ли,
но просто нощем не ме хваща сън,
ако поне един не ме похвали.
Така че, моля, похвалѝ ме ти,
чувáли празни вдигай до звездите,
щом Егото преситено заспи
и аз ще те почеша зад ушите.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados