Когато бяхме млади,
през дим, че и през клади
времето не си го губехме:
обичахме се и се любехме.
Сега сме посребрени,
за любов неодобрени.
Срам ни е да се събличаме,
защото само се обичаме.
Милувката ни е отрада.
Целувката ни е награда.
Душите пък ни са балсама,
когато сме си само двама!
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Благодаря, Силвия!
Радвам се на посещението и на оценката и за това, че харесвате написаното!
Желая Ви радост и вдъхновение! Поздрави!