Ще ти говоря само за любов,

 ще чуваш и насън ти моя зов.

 Да се обичаме завинаги е нашата съдба,

макар и разделени от света. 

Животът твой е толкова различен, 

от всички искаш ти да си обичан. 

Живея аз във самота 

със мисълта за теб и твоята лъжа. 

Сърцето твое исках аз да взема, 

готова бях и греховете твои да поема,

 и плащам си сега за любовта цената,

 за нея аз продадох си душата. 

И в мене вече нищо няма,

 направих аз със себе си размяна.

 Сърцето си превърнах във стомана, 

за да не плаче то при следваща измяна. 

И чувства в мене също няма вече, 

захвърлих ги възможно най-далече, 

и пак към теб ме връща мисълта... 

дано да си щастлив със другата жена.

 И вече няма аз да ти говоря за любов,

 но ти ще чуваш винаги в съня си моя зов!