17 dic 2010, 11:37

Щрих

855 0 0

     Проливен дъжд. Размазан силует.

     Водата образа размива.

     Стрехите и асфалта мокри са навред,

     но сянката не си отива.

 

     Поглед трескав и изгарящ.

     Тежък спомен във сърцето пари.

     Зад стъклото - фас догарящ,

     ръцете силни, мирис на цигари...

 

     Очите тъмни чакат. Мокри кичури коса,

     разрошени, във пълен безпорядък спускат

     се... Очакване безмълвно. Гласа

     не мога да си спомня. Ръцете ми отпускат

 

     се. Премръзналите свити пръсти тръпнат.

     Студеното стъкло те галят и прегръщат.

     Целува ги смразяващ хлад. Ще се отдръпнат

     от прозореца, но очите ще отвръщат

 

     на питащите, другите очи. А по тялото

     полепват влажни дрехи. И под тях

     студът прониква. По леко загорялото

    лице не виждам нищо. Няма страх

 

     от ледените струи... Заслон

     и нервни пръсти. Проблясва пак цигара.

     Очакване на отговор, подслон.

     Барабани дъждът по тротоара. 

 

     Звънът отеква в моето сърце,

     а долу сянка чака ме с надежда.

     Златист загар по кожата. Ръце,

     протегнати за миг. Отвежда

 

     ме далече мисълта. Влудява

     изборът със тежестта си. Пустота

     прокрадва се коварно. Навънка притъмнява,

     избледнява силуетът и потъва в сивота.

 

    2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Цанева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...