12 ene 2010, 14:03

Скитнико

  Poesía
1.1K 0 0

Ти тръгваш, скитнико,                     
не знаеш накъде,                              

протягаш зеници към                       

светлината и търсиш

накъде е твоята посока и                     

пътеводна светлина,

накъде  ще срещнеш скитница            
непозната,

да я приютиш в            

мухлясалото си сърце.                     

 

Ти нямаш дрипи, скитнико,

ти нямаш и мечти,

а твоята скитница блещука

с бляскави дрехи,

с жадни за живот очи.

Чудиш се какво да ù дадеш.

Та тя си има всичко,

даже и сълзи,

нейните мечти единствени

за просяк без дрипи

с мухлясало сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...