Ти тръгваш, скитнико,
не знаеш накъде,
протягаш зеници към
светлината и търсиш
накъде е твоята посока и
пътеводна светлина,
накъде ще срещнеш скитница
непозната,
да я приютиш в
мухлясалото си сърце.
Ти нямаш дрипи, скитнико,
ти нямаш и мечти,
а твоята скитница блещука
с бляскави дрехи,
с жадни за живот очи.
Чудиш се какво да ù дадеш.
Та тя си има всичко,
даже и сълзи,
нейните мечти единствени
за просяк без дрипи
с мухлясало сърце.
© Александра Ангелова Todos los derechos reservados