11 nov 2010, 23:26

Скрито Покрито и жена му Занищо Непитам

  Poesía » Otra
1.3K 0 16

Там, край пазара, в къщата стара,

която, покрита с капаци, мълчи под липите,

зад тежката порта живее сговорно

Скрито Покрито с жена си Занищо Непитам.

 

Сутрин в градината сядат двамината

на кроасани с маслò и на кана кафе.

Две котки и куче, много послушни,

в краката им клекнали - лочат панички с млекце.

Скрито Покрито отупва трохите,

вежлив обявява: "Излизам!" и тръгва навън.

Занищо Непитам за нищо не пита,

а сяда с гергеф под цъфтящия в бяло салкъм.

 

Вечер настане, цвърнат тигани -

дъхти махалата на дробчета с лук и на зеле.

Глъч от кавга, играят деца...

Завръща се Скрито Покрито в часа за вечеря.

Занищо Непитам го среща с усмивка,

на масата слага яхния и тортички с крем

и край камината хапват двамината,

омекнали в чара на този домашен Едем.

Скрито Покрито дискретно урига,

припалва доволен тютюнец от стара лула.

Занищо Непитам премята престилка

и мие чинии и тенджери от алпака.

 

С бомбе и бастун, в лъскав костюм

и лачен чипик, с папионка, с копринена риза,

свеж и избръснат, макар че е късно -

по тъмното Скрито Покрито отново излиза.

Занищо Непитам пак нищо не пита,

две котки изгонва в градината за през нощта,

заключва вратите, гаси светлините

и ляга самичка, с навита на ролки коса.

 

Скрито Покрито не спира да скита -

и денем, и нощем потаен развява се сам.

Занищо Непитам мълчи упорито,

а на съседски въпроси отвръща: "Не знам!".

 

Там, край пазара, къщата стара

днес празна е - няма ни котки, ни куче, ни никой...

Мълвата говори (разправяха хора) -

изчезнала много внезапно Занищо Непитам!

Скрито Покрито за нея разпитвал -

по улици, спирки, по паркове и по площади...

Изчезнал накрая и никой не знае

къде ли се скита окъсан, брадясал и гладен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...