24 may 2013, 13:51

Скъп дар

  Poesía » Otra
586 0 1

 

 „В началото бе Словото...”                                                                     

 

                                          

                                      

Двама братя със една идея.

За  славяни буквен дар вовек.

Благогласно, словото им все е

наше упование и лек.

 

Нека мълком погледи  сведем

пред едно заветно  дело

и венци със обич да сплетем

 за сияйното им чело.

 

О, език - причастие в душите!

Ти крепиш България като Атлант.

От въжделенията и мечтите,

през вечността е пътят на таланта!

 

 

Светите седмочисленици  всичко

на величавия си род са  дали.

Безценни  буква, знак и сричка

сияят в летописи и анали.

 

Дар съкровен от Кирил и Методий

са думите, запълнили простора.

Втъкани във елегии и оди,

и  в мъдростта на пишещите хора.

 

Сестри и братя, нека съхраним

езика си, преливащ в  красота!

Без него като род ще се стопим,

това ще е позор и  грехота!

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...