8 abr 2006, 16:40

След шампанското с цитрусов вкус

  Poesía
944 0 2
Да запалим свещите...
Тази вечер съм тъжна и бяла.
От сърцето ми рони се прах.
Замък пясъчен тихо се разрушава.
Пеперуден дъх гали с крила
твоите мъжки надменни комплекси.
Аз съм просто много нежна жена.
Ти го знаеш, но искаш да го забравиш.
Най-червената роза ми донеси.
Да е тъмна, почти да е черна.
Ти не знаеш как силно боли
да си птица сред свят на чакали.
Знам, че луд си по мен,
че горчиво ме обожаваш.
Но понякога и от любовта ти боли.
В свойто лудо желание ме нараняваш.
Всичко мое е твое.Ти живееш във мен.
Дишам в теб и умирам без тебе.
Тази вечер съм тъжна.
И... почти ми личи.
Искам после със мен да се слееш.
След вечеря на свещи,
след шампанското с цитрусов вкус,
след замаяни мисли и чувства...
Целуни ме! До кръв...
Нищо - нека боли!
Тази вечер съм твоя.
Вземи ме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геолина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...