13 may 2010, 12:34

Слоевете

  Poesía
771 0 11

На много пластове е моята душа - като земята.
Един от тях е силно романтичен.
Във него съм на двадесет години, твърде млада,
но мога много силно да обичам.

В най-тънкия, най-плътния от слоевете е тъгата.
Във него съм навярно към стоте.
Но ти не го разравяй, не разбуждай в тъмнината
заспали демони от векове.

Най-каменният слой са моите четиридесет -
стоманена съм, силна и сама.
Проникнеш ли през процепите, знай, че ще изчистиш
от кожата си страх от старостта.

Това, което всъщност исках да покажа,
поставяйки сърцето си на длан,
е онзи рехав слой  от мъдра жажда,
придаващ цялостност и служещ ми за храм.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...