13 may 2010, 12:34

Слоевете

  Poesía
766 0 11

На много пластове е моята душа - като земята.
Един от тях е силно романтичен.
Във него съм на двадесет години, твърде млада,
но мога много силно да обичам.

В най-тънкия, най-плътния от слоевете е тъгата.
Във него съм навярно към стоте.
Но ти не го разравяй, не разбуждай в тъмнината
заспали демони от векове.

Най-каменният слой са моите четиридесет -
стоманена съм, силна и сама.
Проникнеш ли през процепите, знай, че ще изчистиш
от кожата си страх от старостта.

Това, което всъщност исках да покажа,
поставяйки сърцето си на длан,
е онзи рехав слой  от мъдра жажда,
придаващ цялостност и служещ ми за храм.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....