Случайно ли в съня си те открих,

случайно ли почувствах се щастлива,

случайно ли сърцето ми разби,

а сега листът сълзите ми попива ?

Да вярвам в случайности не искам,

не искам чувствата си да потискам,

не искам от наивност аз да страдам

и заради друг да плача и пропадам.

Неслучайно искам да открия светлина,

след теб остана само мъка, мрак и тишина.

И дори насила аз да се усмихвам,

знам какво ми е и колко струва да притихвам...