О, любов така нежна, докосни ме,
копнея да открия пролетта в твоите очи,
тук аз самичък те чакам, прегърни ме,
за да убиеш тъгата, проникнала в моите гърди.
О, любов, аз от теб не се страхувам,
ами от хората, които завиждат,
за твоята топлина аз силно жадувам,
луната осветява само тези, които се обичат.
Ти си най-сладката ми сбъдната мечта,
за теб градина от цъфнали цветя,
ключът от вратата е именно обичта,
позволи ми твоето лице нежно да погаля.
Сълзи от щастие нека паднат,
тях аз с червено лале ще изтрия,
в този миг нека целувки се раждат,
за да мога красотата да разкрия.
• InFiNiTeE •
© Георги Рогачев Todos los derechos reservados