25 may 2013, 16:29

Слънчев сън

  Poesía
479 0 2

В съня ти нощем аз пристигам,

като очакван сякаш гост.

Сърцето влюбено достигам -

към него хвърлям слънчев мост.

 

Душата ти с памук изваждам

и я понасям на ръце.

Към твоя смисъл се нагаждам

с усмивка бяла на лице.

 

Душата ти до мойта слагам -

една до друга, като цвят.

Стократно аз се обзалагам,

че наш ще бъде този свят.

 

Нощта във ден ни се превръща

и свети утро във очи.

И слънце с радост ни прегръща

със топлите ръце-лъчи.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...