Смея се на телефона.
Толкова не бе мълчал отдавна.
Искам да го хвърля през балкона!
Знам, не съм красива като твоята кокона.
И на сърце съм бедна!
Може би дори душата ми е непотребна!
Смее ми се телефонът "Не си за него ти достойна"!
Знам, не съм като нея аз спокойна.
Душата ми е бойна!
Не можеш с нея ти да ме сравняваш!
С нея просто си допадаш.
Аз съм необуздана, дива!
Тя е кротка, срамежлива!
Аз съм трудна, недостъпна!
Тя е лесна и до тебе тръпне!
При мисълта за нея с теб надеждата ми мръкне!
Тя е малка и се лъже!
Покрай врата ù плетеш с лъжи въже!
Тя не знае за твоя тип мъже!
И мен така обичаше, а аз те кълнях!
И мен искаше да вържеш, да се хвана не можах!
Към мен изпитваш страх!
Към теб изпитвам съжаление. Защото съм момиче с мнение!
За тебе от тогава станах човека, за когото наистина ти пукаше!
Вчера с нея пред мене се фукаше.
С поглед ме претърси за следа от чувства!
И да търсиш, помни, че на лъжи като тебе съм изкусна!
Да намериш чувство забрави!
Слабост съм ти и да имам чувства някак не върви!