Смърт, умножена по две
Още мога и тъй те обичам –
Серафим, от молитвите глух.
Затова на раздялата бича,
съсък змийски извил, не дочух.
Да отвикна, ще трябва, наяве
и насън, от дъха ти горещ,
и да стискам ръката ти, здраво,
както блеснала в тъмното свещ.
И на мисъл – вълна – във прибоя,
да прихлупвам безсънни очи,
да не спомням как в пазвата твоя
кипват мед и презрели лъчи.
... всяка ласка плътта как зароби,
а духът как без милост зове:
"всяка среща без намек за обич,
ще е смърт, умножена по две".
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados
