25 ago 2016, 18:03  

Смърт, умножена по две 

  Poesía » De amor
665 2 2

 

 

Още мога и тъй те обичам
Серафим, от молитвите глух.
Затова на раздялата бича,
съсък змийски извил, не дочух.
Да отвикна, ще трябва, наяве
и насън, от дъха ти горещ, 
и да стискам ръката ти, здраво,
както блеснала в тъмното свещ.
И на мисъл
вълна във прибоя,
да прихлупвам безсънни очи,
да не спомням как в пазвата твоя
кипват мед и презрели лъчи.
... всяка ласка плътта как зароби,
а духът как без милост зове:
"всяка среща без намек за обич,
ще е смърт, умножена по две".

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??