Специална вечер
На ветровете бурната стихия
преплетох във косите тази вечер.
На ранна пролет дивната магия
поканих във очите пъстроцветни.
Дъха зелен откраднах на горите.
По устните си внесох мекотата
на облак бял... А по страните
на майска роза влях руменината.
Безброй звезди за младото си тяло
свалих - във тъмното да свети.
И като Слънце, през нощта изгряло,
събличах самодивските си дрехи.
Ръцете вместо с пръстени да кича,
поръсих със цветчета, та със нежност
аз всяка част от Него да обсипя...
Стремях се да съм съвършена!!!
Очаквах тази нощ така безсънна!
Събудена, не спирах да сънувам -
с години борех се така да Го прегърна,
в ръцете Му така да се вълнувам!
Аз любех Него... Птици прелетяха!
Със мен запяха в малката ми стая!
Часовниковите стрелки се завъртяха
тъй бързо... а миг бе минал само!
Със мен повиках всички феи,
света разбутах със потрес -
в едно души, тела да слеем...
А Той е искал само секс...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Татяна Начкова Todos los derechos reservados
Много красив стих!
