Заспали са само лошите чувства в мен.
Не зная къде за ръка ще отидем със Мрака.
Снощи бяхме на гости само на Вечерта, смуглата му красавица.
Все още съм буден, а той - уморен.
Досега е прибирал Деня.
Да си почине - ще го събудя след малко.
Ще се протегна внимателно, ще си угася лампата.
После ще легна и тихо ще чакам.
Мракът ще вземе своите сънища - цяла навалица,
и ще ме покани да тръгнем, с гласа на ревнивата ми възглавница.
Тогава вече ще спя.
Ще спя, докато заедно с Мрака решим - Утрото да събудим,
и то да изкара Деня...
© Георги Колев Todos los derechos reservados