Спомен

Аз, намирайки се във флуоресцентна стая, пълзя по безкрайна спирала. И някакво грозновато лице ми приказва омайно:
-Даниеле ти вече остаря и не мога аз за теб живот да отредя. А горе над спиралата свети бяла светлина и сигурно ще мине век или два, за да докопам тази светлина.Това лице е сиво, изсмуквано до скули, наркомански скули, с дълга черна отвратителна коса, зинала стенеща неговите неясни слова. Аз не мога ни уши да запуша, ни уста да отворя, ни да помръдна лицето си в различна гримаса. Напредвам, пълзейки, воден напред и нагоре от някаква външна сила. Продължавам към върховното светило.Ах, май, че тая глава гнила ме е обзела и направлява чрез невиждана сила. Търся сили в самия себе си, та да се отърся от невижданата сила и главата гнила чрез моя помощ ще потъне в дън земя, където и е мястото при нейния господар-рогатия сатана. По дяволите! Всичко зависи от мен! Усещам в себе си сила и ще смачкам този гнил кретен. Трябва и само един удар отгоре на тази глава, а аз ще продължа да вървя с всички сили към тази бяла светлина.