Все още в главата ми се върти

споменът от прекрасните моменти и хубави дни.

Но ти, ти разкри своите мисли,

а аз пожелах повече да не бъдем близки.

Споменът за теб, все още ме праща,

там горе, над всичко и всички.

Като една лястовица с вятър под криле,

която се рее в необятното небе.

Но ти реши така да постъпиш,

да кажеш на всичко край.

Твоите думи, твоите мисли,

ме отделиха от небесния рай.

Аз ще съм там,

там където всичко ми беше отнето.

Ще стоя с един безличен поглед,

поглед отразяващ моята душа.

Един дух пречупен от

тежките удари на нашия избор.

Едно тяло, което някак,

с разбито сърце живее.

Това е последния спомен, който остави ми ти.

Пазен винаги там, в моето сърце.

Всичко друго, което е било забравям,

оставям само този един, последен... момент.