25 jun 2013, 22:23

Спомен

938 0 1

                                   

Бзкрайна земна шир, огромна пелена зелена-

с незабравки, ситни, сини, с маргаритки…! Огнен мак

разтворил устни да целуне цялата вселена,

сред безброй синчец и лайка, доминира, няма как!

 

Жужи пчеличката, унесена от красотата.

Присяда върху цвят, отупва тънките крачета -

полепнала е цяла - по телцето, по главата,

работлива, упорита, пренася тя прашеца.

 

Отскача скакалец и мигом шмугва се в житата!

Пеперудките танцуват, крилцата им пъстреят!

Калинка мъничка с любов докосва ми ръката!

”Къде ще ме ожениш?”, литва тя, а аз се смея!

 

Детски спомен мил, неизбледняващ - искам да съм там!

Да се гмурна в тази буйна нива... и  да съм дете!

От  пъпките на мака принцеси чудни да създам,

с рокли розови и бели, и в ръка да съм с венче!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Костадинка-Коце Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Припомних си детството си ! Благодаря ви, че ме върнахте там !

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...