Онази нощ със мен беше ти.
Онази нощ, потънала в мечти.
На дансинга тъй влюбено играхме,
а вън красиви думи си шептяхме.
Онази нощ красиво беше всичко
И луната, и звездите,
и сърцето, и очите...
Онази нощ не ще я никога забравя.
Кристална ваза,
пълна с капки от росата,
цветна също колкото дъгата.
Ах, спомени прекрасни,
правите ме тъй щастлива.
Нищо, че денят,
във който ще те видя,
много той далече е.
Аз не знам кога!
И пълня се със болка,
и плаче моята душа.
В миг един усещам те до мен,
а в друг – не помня този ден.
Споменът сега ме топли,
о, скрити вопли, скрити вопли.
07.06.2004г.
© Надежда Петкова Todos los derechos reservados