9 jul 2007, 15:52

Спомен за теб

  Poesía
3K 0 2

Всичко е толкова безсмислено,
щастие, любов - всичко е измислено.
От този свят получих само презрение,
не получавах прошка дори след извинение.
След теб за мен започна ада,
а моята душа към бездната пропада.
Някога и някаде виждах светлина,
днес всичко около мен е само тъмнина.
Сърцето ми превърна се във лед,
сърце, което биеше за теб.
Дъждът навън се слива с моите сълзи,
заради твоята омраза вали и в моите очи.
Никой не разбира как се чувствам аз,
крещя, но няма кой да чуе моя глас.
Не искам да живея с толкова тъга,
ти сложи край на щастието и радостта.
Затварям очи и забравям реалността,
искам да съм някаде, където няма самота.
Защото тук, където си ти,
имам толкова спомени, от които ме боли.
Единствено заради теб живея,
за думите "обичам те" копнея.
Но ти не знаеш какво е любов,
друга е целта на твоя живот.
Да разбиваш женските сърца,
както разбито е и моето сега.
Обичам те, но се надявам някой ден,
да изпиташ това, което се случва на мен.
Да търсиш само едни очи,
пресъхнали от толкова сълзи.
Да чуваш един-единствен глас
и да си спомняш за нас.
Да виждаш само един силует,
който е така далеч от теб.
Искам това да бъда аз и запомни,
че ще се радвам дори и теб да те боли.
Моля се на Бог да те забравя,
ще ми бъде трудно, но ще го направя.
Както за миг забрави ме ти
и обрече на страдание всичките ми дни.
Ще бъда силна и много скоро ще успея
себе си и чувствата си да владея.
Съжалявам само, че времето минава,
а в мислите ми споменът за теб остава.
Сега отново това, което чувствам е тъга,
но ще я прогоня със силата на любовта.
Ще покрия аз сърцето си със каменни стени,
а единствен, вътре в него ще останеш ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...