27 feb 2007, 5:39

Спри 

  Poesía
576 0 1
Спри, остани,
където си сега,
недей протягакъм мен,
своята ръка.
Недей да казваш
колко много ме обичаш,
недей, в любовта
вечна, да се вричаш.
Не казвай,
че за теб съм всичко,
че обичаш ме сега,
че сърцето твое плаче
за моята душа.
Аз вече,
на друг принадлежа:
мога да обичам
единствен него в нощта,
макар страстта гореща
да изгаря ме сега,
аз няма да съм грешна -
тръгни си с нощта.
Недей ме гледа
с молещи очи,
сърцето ти е грешно -
моля те, тръгни.
Недей протяга
своите ръце,
сърцето мое
веч не те зове.

© Александрина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??