Сред маслини и портокалов цвят
По моя си пътечка тайна
отивам в друг - измислен свят.
Там има клонки от маслина
и много портокалов цвят.
Сред тази приказна градина
оставам до среднощен час.
Все търся правилната рима,
своя стих редя в захлас.
Там блика изворче с идеи
под един къпинов храст.
Стъпките на горски феи
носят ритъм с нежна власт.
Над езерото ми от чувства
потрепва плачеща върба.
А закачлив ветрец прелиства
спомени, родени по ръба...
Светулки листа ми огряват,
посипват ме с магичен прах.
Сили творчески ми дават
и от критици вече нямам страх.
Люлка в разцъфтели клони
мами ме и иска да заспя.
Щом мисълта ми лист отрони,
прелест нова залюлява тя.
И всичко е така зелено
- светла, свежа резеда.
От живота вдъхновено
и мечтано, както пролетта.
А на края на стиха си тръгвам,
скрита в перуников мрак.
Но знам, там често ще се връщам
да търся думи - пак и пак...
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
Много мило ...