Обади ми се в два през нощта, 

разкажи ми колко си болен 
по онази красива жена. 
Опиши ми я като сребърен лъч, 
да я видя как слиза 
по лунния стълб към Земята... 
Обади ми се в два през нощта. 
Разкажи за жената 
с меките котешки стъпки, 
с котешките очи, 
как се измъкна посреднощ
през прозореца. 
Разкажи ми как не спря да вали,
Как прогизват стените 
на твоята мъжка себичност... 
Обади се среднощ. Говори ми
за разкъсани нежности, 
за продажни приятелства,
за достойнството - 
колко ли струва...
Говори ми за чест на живот 
или смърт. За любов... Не! 
Замълчи!  По любов 
някой някъде може би 
мене сънува...