Малките часове на нощта се нижат един след друг
Бавно!
Ти чакаш!
Дали ще дойде той
дали ще се появи най-сетне
да прогони тъгата
да те избави от страданията
да стопли малкото ти ранено сърце!

Ах кога ще дойде! Дали?
Или друга той е намерил
да топли неговите нощи студени?
Не, не, не може!

Та нали ми обеща!
Обеща ми своята вечна любов!
Своя живец, само за мен!
Единствени и неразделно свързани!

Да! Той така каза!
Той всичко ми обясни онази вечер.
Няма да забравя онзи поглед,
топлите му устни, които ме изгориха!

Дали това е истина?
Дали мога да му вярвам?
Или той се е подиграл с мен?
С моята наивност, с чувствата ми!

Не, не може да е вярно!
Не може това да е Лъжа!
Колко страшна дума!
Сърцето ми тупти в очакване!

С всяка измината минута все по-бъро!
Лъжа, лъжа, лъжа, лъжа.
Ох спри! Не издържам!
Къде е той, кога ще дойде?

Тик-так, тик-так, няма го!
сигурно се е случило нещо!
Сигурно има логично обяснение!
На вратата се звъни...
Дали е той, той е няма кой друг!

Не, няма никой!
Въображение, илюзия, няма го!
КЪде е, защо не дойде, защо!
Та аз така го обичам!

Тишина, само тишина!
И сърцето ми бие тежко!
Лъжа, лъжа, лъжа....