Ако се срещнем във времето, както планувахме,
игнорирайки онези часове-предатели,
които ни пречеха да се разминем, в грижи потънали,
възможно ли е да бъдем приятели?
Ако се срещнем във времето, както планувахме,
философски ли ще погледнем на закъснението,
отмерило месеци от нашето съществуване?
Кое ще властва? Близостта или отчуждението?
Ако се срещнем във времето, ще бъдем ли себе си?
Свалени карти или стена лицемерие?
Би ли било, както искахме? Времето...
добър съучастник ли е, или палач на доверие? ...