1 may 2006, 13:57

Стая пълна със самота

  Poesía
1.1K 0 5
Седя сама в стаята,
сама...
Преди споделях я,
с моята сестра...
Сега сама в нея,
като че ли ме поглъща,
като огромна бездна.
Тя ме дърпа към дълбините,
на тъгата...
Стаята огромна,
пълна със спомени прекрасни,
натъжава мен,
моето сърце, моята душа и тяло...
Спомените сменят се един след друг,
като лента на чудесен филм.
Филм на моите желания,
предишни, филм на миналите дни...
Чувам разговорите наши, чувам писъците, караниците,
как приказвахме до зори.

Всичко тъй оттеква...
Пиша тези редове,
сълзите ми напират бясно,
като бездънна яма обърнала
се тя обратно,
и капят те, и нямат спир
за случките отминали,
за миналите дни...
Липсата на скъпия човек,
напуснал дом и тръгнал сам,
своя път да дири...
Тъжи моето сърце,
и пак спомени любими,
и приказките кънтят в стаята голяма...
Обичам аз сестра си,
и тъжно ми е в тази нощ.
Тъжно, че не мога аз да я прегърна,
че не мога да и кажа:
"Лека нощ".
Но нека тя да е щастлива,
и своя път на воля да избира.
Аз съм само малката сестра,
подкрепяща я до края на света...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...