8 feb 2009, 15:36

Стих за рокля, графит и още нещо... 

  Poesía » Versos blancos
737 0 5

 

Останалото минало

в ескизи, скици, прах,

притиснато в затвор на папки

от страх да не избяга

или от страх да не излезе пак,

очакващо мълчи,

да си запази дълго разказите...

За панихида ден e.

Вратите тежки,

от нарисуваните страници,

отдавна молят за въздишка...

Ще ги отключа с пръсти,

ще помълча, докато слушам,

ще ги прелея с чаша вино.

За упокой ще им запаля свещ

с отблясък да ми изгори ръцете

да не посегна никога към минало...

Разгръщам пожълтелия графит

от светлосенки

в черно-белите акорди

от докосването на ръка

по грапаво лице на лист...

Танцуваща душа в движения

и поглед в свобода-желание

да бъде птица...

Толкова жар

да вземе този дар

на порива от нея!...

По смачкания ъгъл си личи

молитвата на пръстите

да задържи поне от нея миг...

Днес роклята й е крило...

Зад избелелия ескиз

стои история на някой друг...

Къде ли са отишли стъпките?

 

© Калина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??