3 ene 2008, 8:55

стихове на килограм 

  Poesía » Otra
646 0 2

като капнала сълза
продължавам да се стичам
и да страдам,
солената си мъка нося в мен
и когато твърде силна стане,
бликва тя от две очи червени,
като ги прави по-красиви,
но слънцето отвътре почнало е да тъмни...


***


защо изгубих се от пътя познат
защо избрах несигурното на инат
опарих се и ме боли,
но всичко опит е, нали...
във самотата пълна се удавих,
собствените си очи извадих,
превърнах се във най-опасния си враг
и със страх копнеех за домашния си праг.
мислех си за всичко скъпо,
останалото беше някак тъпо...
къде е мястото ми твърдо осъзнах,
но към себе си извърших аз ненужен грях...


***


ден минава, втори се задава,
докога ще мисля само за забава -
"първо мозък, после тежък труд",
а аз усилено се крия в моя кът.
от себе си опитвам се да бягам,
въпреки че знам - накрая
трябва да остане само срам...


***


гърлото ми сухо е,
сподавя ме утихнал плач,
мъката си как усилвам се улавям,
а вкъщи толква бързо я забравям...
приятели пречистват ми душата,
коя съм аз не знам и аз самата...


***


паяжинка си оплетох
и сега се мятам в нея,
на безпомощна се правя и крещя,
но се чувам само аз и знам защо -
защото само аз да си помогна мога
и да се освободя...
но сякаш забравила съм как,
и викам за любов, трябват ми сили,
уморена съм и исках да умра,
а животът ми се смее и ме чака...
свети, чак ме заслепява,
а щастието е вътре в мен,
протягам ръка и виждам плачещото си сърце...
приказка или кошмар,
лутам се, не съм си вече господар...
избавете ме, кое е моят цяр?



юни 2006, студена германия

© Окоморе Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??